Предстоящи събития

Ще говорим за това откъде идва родителският гняв, как работи нашият „червен бутон“ и кои стратегии могат да ни помогнат да запазим спокойствие: пауза, дишане, хумор и „тайм-аут за възрастния“.

Ще разпознаем личните си тригери и ще изградим нови, спокойни фрази за трудни моменти с децата.

„Знам, че ми вреди, но пак го правя“ – позната ситуация. Ще говорим за самосаботаж, вътрешни конфликти и повтарящи се сценарии. Ще разберем защо в нас има различни „части“, които дърпат в различни посоки. Ще обсъдим защо не бива да се наказваме за това, а да гледаме със съчувствие. Ще се научим да разпознаваме моменти, в които можем да пробваме ново поведение. Ще видим, че съпротивата е защитен механизъм със своя логика. Лекцията е за малки, реалистични стъпки към промяна.

Какво означават личните граници и защо са важни не само за възрастните, но и за децата?

Ще говорим за разликата между „ограда“ и „врата“, за това защо децата тестват границите и как да кажем „не“ без чувство за вина. Ще упражним реакции в 3 реални ситуации: екранно време, хранене и сън.

Контактът е движение – приближаване и отдалечаване, а не постоянна „сливка“. Ще говорим за сливането, изолацията и изчезването в отношенията. Ще обсъдим познати фрази: „не мога да откажа“, „по-добре да мълча“, „ако кажа истината, ще ме отхвърлят“. Ще се научим да виждаме къде губим себе си в близостта. Ще поговорим за здравата дистанция и правото да избираме темпото. Ще дадем примери за по-ясна комуникация. Тази лекция помага да съхраним себе си и връзките едновременно.

Днес тревогата е станала почти постоянен фон. Ще говорим за това как работи нервната система и защо стресът ни изтощава. Ще различим обикновено напрежение от тревожно разстройство и хронична умора. Ще обсъдим защо „стегни се“ не е решение. Ще поговорим за лъжливите стабилизатори – свръхконтрол, новини, кофеин. Ще научим прости техники за саморегулация – дишане, заземяване, почивка. Лекцията е за това как да останем живи и устойчиви в свят на постоянен натиск.

Какво се случва в мозъка на детето по време на истерика? Какви са обичайните грешки на възрастните („Успокой се веднага!“) и как да реагираме по различен начин? Ще научим работещ алгоритъм: безопасност – признаване – помощ. Ще проиграем реални фрази, които подкрепят детето.

Кризата често изглежда като край, но всъщност е преход. Ще говорим за фазите на промяната – от отрицание и гняв до приемане – и за тяхната нелинейност. Ще обсъдим защо моментът „не знам“ е необходим за ново начало. Ще обърнем внимание на капаните: прибързаност, контрол, самотна борба. Ще търсим малки стъпки, които връщат усещането за влияние върху живота. Ще дадем примери как кризи водят до нови посоки. Тази лекция е за силата, която се ражда в уязвимостта.

Границите не са стени, а ясното „да“ и „не“. Ще говорим за начини, по които другите ги нарушават – натиск, манипулация, обесценяване. Ще обсъдим мита, че грижата за себе си е егоизъм. Ще дадем език на отказа без вина и без агресия. Ще посочим признаци, че границите са паднали: раздразнителност, пасивна ярост, бягство. Ще говорим за малки стъпки за възстановяване на увереността. Лекцията е за уважението към себе си и към другите.

Децата често скриват чувствата си зад гняв или мълчание. Как да станем „емоционални преводачи“ за тях? Ще споделим прости игри и техники за емоционална грамотност и ще тренираме как да назоваваме емоции в трудни ситуации: „Не те обичам!“, „Страх ме е да ходя на градина“, „Ти си лоша майка“.

Близостта винаги е и радост, и изпитание. Ще говорим как се променят приятелствата и любовта с възрастта. Ще обсъдим защо губим приятели и защо това е естествено. Ще обърнем внимание на разрушителите на отношенията – мълчание, обиди, очаквания. Ще потърсим какво поддържа връзките – доверие, искреност, общи смисли. Ще говорим за ролята на границите в любовта. Лекцията е за живите връзки, които ни правят хора.

Прегарянето започва с изчезването на радостта и интереса. Ще различим умората, която минава след почивка, от изтощението, което се влачи с месеци. Ще говорим за етапите – ентусиазъм, напрежение, изтощение, безразличие. Ще обсъдим системните причини: претоварване, невидим труд, липса на признание. Ще очертаем пътища за възстановяване: почивка, промяна на ритъма, подкрепа, връщане на смисъла. Ще дадем идеи как да разпознаем първите сигнали. Лекцията е за връщането на силите и вкуса към живота.

Конфликтите не са катастрофа – те са възможност за развитие. Ще говорим за типични родителски грешки (заплахи, сравнения, „защото аз казах“) и ще се запознаем с формулата на ненасилствената комуникация (ННК). Практика: как да водим труден диалог („Искам анимации до късно“) спокойно и с уважение.

Самотата може да бъде и тежест, и ресурс. Ще различим самотата от изолацията и от нуждата от уединение. Ще обсъдим защо е трудно да поискаме помощ и как да преодолеем срама от това. Ще говорим за вътрешните опори и за това как да създаваме мрежа от подкрепа. Ще потърсим начини да останем свързани със света, дори когато физически сме сами. Ще обсъдим как самотата може да бъде време за настройка, а не само празнота. Лекцията е за баланса между „аз“ и „ние“.

Всеки поне веднъж е усещал празнота и загуба на смисъл. Ще говорим за екзистенциалната криза и как се различава от депресията. Ще обсъдим защо опитите бързо да запълним празнотата често не помагат. Ще търсим малки опори – интерес, любопитство, връзка, принос. Ще говорим за правото на пауза и за бавността като почва за ново начало. Ще очертаем път за връщане на вътрешното „защо“. Тази лекция е за смелостта да издържим паузата и да намерим нов смисъл.

Как да разпознаем прегарянето – раздразнителност, апатия, вина? Ще говорим за мита за „идеалния родител“ и за нуждата от грижа за себе си. Ще изготвим личен план за презареждане с 5 индивидуални стъпки: микропаузи, подкрепа, делегиране и малки радости.

Творчеството не е само за „талантливите“, а за всички. Ще говорим за малки форми – писане, снимка, танц, градина – които връщат живостта. Ще обсъдим страховете „не умея“, „това е несериозно“, „нямам време“. Ще потърсим микро-формати, които се вместват в ежедневието. Ще свържем творчеството със способността да се справяме и да намираме нови решения. Ще говорим за свидетели и подкрепа – колко е важно някой да види нашето съзидание. Лекцията е за свободата и радостта да създаваш.

Понякога губим доверие в себе си: „винаги греша“, „не знам какво искам“. Ще говорим как се формира доверието и защо лесно се руши. Ще обсъдим разликата между интуиция и страх. Ще потърсим начини да чуваме собствените си желания, а не чуждите очаквания. Ще говорим за ценностите като ориентир и за тялото като компас. Ще дадем практики за малки решения в полза на себе си. Лекцията е за връщането към вътрешната опора.

В края на годината идва време за равносметка и въпроси: „моето ли е това, което правя?“. Ще говорим как да различаваме „искам“ от „трябва“. Ще обсъдим цената на съответствието и цената на свободата. Ще създадем карта на ценностите и направленията за следващата година. Ще говорим за граници и съюзници – кого да слушаме и къде да казваме „не“. Ще очертаем малки, реалистични стъпки за поддържане на своя път. Лекцията е за свободата да бъдеш себе си и за настройка към бъдещето.